Дворът на Хогуортс

Това беше двора на Хогуортс. Тук учениците идваха и се разтоварваха от натоварения график в училището. Двора беше много голям и красив. Имаше много цветя, а върху тях седяха шарени пеперуди.Имаше много пейки ,на които учениците можеха да се отпуснат и да се полюбуват на големият фонтан в центъра на двора ,или на чуруликането на красивите птички.

Беше късно вечерта и Хогуортс вече беше прибрал всички в замъка и дворът беше доста пуст.Надгробна тишина се стелеше наоколо и се вплиташе с тайнствената мъгла около замъка.От гората се чуваха звуците на дивите същества там.Бях с дълга черна роба,която покриваше тялото ми и голяма качулка.На гърба ми се очертаваше мечът,който беше неделима част от екипировката ми.Трябваше да разгледам обстановката,но първо щях да си почина.Съблякох робата и махнах меча,като разплетох веригата от тялото си.Седнах на меката трева и се загледах в нощното небе,което бе така прекрасно.Обсипано от звезди,а в средата месечината грееха ярко и осветяваха пътя на всеки скитащ странник.Нусетно се отпуснах назад и преминах в легнало положение,без да откъсвам очи от замайващото небе...

Вече се бях настанила в къщата си ,но бе там скучно . Знаех ,че е късно и няма да има никой в Хогуортс , за това отидох да го огледам . Отидох в двора на училището .Само луната осветяваше наоколо , и то минимално. Не чувах нищо , защото си бях взела i-pod и слушах Dan Balan - Justify Sex . Небето бе обсипано с звезди , а луната бе толкова ярка . Нощта бе любимата ми част от дена , по точно от денонощието . Като вървях се спънах в
някакъв камък и паднах върхо нещо . Въпроса бе какво . Като видях по-добре се разбра че е човек.
-Съжалявам ! -казах смутено

Погледът ми се рееше из небесата и поетични мисли преминаваха през мозъка ми.Сигурно вече от половин час бях вперил погледа си някъде из необятните небеса.Търсих съзвездия,различни звезди и небесни тела.Много обичах да наблюдавам космическите тела,да чета за тях и всичко свързано с космоса ме влечеше.Пак се бях унесъл в мисли и ако това беше продължило още,можеше и да стане като предния път-да заспя...От моята "хипноза" ме извади един не особено тежък обект,който се стовари отгоре ми и ме погледна.Оказа се момиче.Тя се изправи и тихо промълви:
-Съжалявам !-аз се усмихнах леко и отговорих:
-Няма проблем..тъмно е!

-Ох, винаги се спъвам ! Съжалявам ! -продължавах аз - Ако питаш мен , трябва да сложат лампи !
Засмях се неловко . Явно не бях единствения но който не му се стои вкъщи .
-Аз съм Сали ! -усмихнах се и си спрях музиката
Огледах се , да нямаше други сънчовци и продължаваше да бъде тъмно , до вкъщи щях да се убия.
-Може ли да седна ? - попитах го

Ох, винаги се спъвам ! Съжалявам !Ако питаш мен , трябва да сложат лампи ! -продължаваше да се извинява тя и аз се засмях леко,като отново я успокоих:
-Няма проблем,на всеки се случва!-засмях се отново и се изправих до седнало положени,защото не исках повече хора да падат отгоре ми...
-Аз съм Сали !Може ли да седна ?-представи се тя и се усмихна.Аз протегнах ръка към нея и казах:
-Крис,приятно ми е!Разбира се,че можеш да седнеш!-засмях се отново и се огледах.Нямаше други хора освен нас.Замъка вече беше изгасил всички светлини и явно всичко живо спеше...освен нас...

-Благодаря!-отвърнах аз
Седнах до него и се загледах към хоризонта . А той бе като тъмно килимче обсипано с камъни .Колко ли нощи съм седяла така и съм гледала звездите , докато бях в начален курс.Крис също гледаше звездите , и никой нищо не каза .
-Хмм .. ти магьосник ли си ?
Това бе най-тъпия въпрос задаван в Хогуортс.

-Благодаря!-каза тя,а аз се усмихнах и казах мило:
-Няма проблем!-продължих да се рея някъде из малкото облаци на небето,които бяха ту по-тъмни,ту по-светли.Небето наистина беше много красиво.Изведнъж фантазиите ми бяха секнати от въпроса на Сали:
-Хмм .. ти магьосник ли си ? -аз преглътнах тежко.Не трябваше да се разкривам,но кой да ти предположи,че някой би задал такъв въпрос.
-Ами...да може да се каже!-дааа...магьосник вампир...Лошото на тази работа е ,че трябва да си под постоянно прикритие.Проъдлжих да се наслаждавам на красивата нощ.

Защо ли пък се задава този въпрос в двора на магьоснически училище?!
-И аз ! - казах и вдигнах погледа си към небесния шер
В този момент усетих отново тази неутолима жажда за кръв , но се опитвах да го пренебрегна . Мразех това ,че съм вампир и винаги ще го мразя , не мога да кажа на някой . Най-вероятно да тръгна със шише светена вода и кол към мен ! Около нас бе надгробна тишина , бе смразяващо и леко страшно много тихо .
-Ти кой дом беше ? -попитах го

-Ти кой дом беше ?-попита ме тя и аз отново трябваше да мисля оправдания и глупости.Как да ' кажа,че не съм учил точно в Хогуортс.Замислих се малко и казах:
-Амиии....Слидерин-казах аз,защото първото нещо за което се сетих беше това.Отново се излегнах на тревата и се надявах този път да ме забележат.Затворих леко очи и въздъхнах.Тук въздуха беше толкова чист и приятен.Трябва да идвам по-често тук.Бяхме близо до гората и затова чувахме различни звуци,някои от които звучаха зловещо,но аз бях свикнал на това...

-Също и аз , там е хубаво!
Казах му и си извадих телефона да видя колко часа е станало . Когато той освети малка част , много малка част от двора , видях до Крис една роба и меч . Защо му е меч, а роба ?Това е необичайно ,да си имаш меч .
-Извинявай ,че питам , но защо ти е меч ?

-Извинявай ,че питам , но защо ти е меч ?-aз се усмихнах леко,без да отварям очи и започнах тихо да обяснявам:
-Както знаеш всеки си има свой магически предмет,повечето имат пръчки.Моята магическа пръчка е този меч,тоест това е моят магически предмет-обясних аз и отново въздъхнах.Като сложих ръце зад тила си и отворих очи.Видях че гледа колко е часа и за да не си вадя телефона,попитах:
-Колко е часа?Сигурно е късно,времето тече толкова бързо...колко досадно...

-Два часът е!
Отговорих му аз и прибрах телефона . Звездите ставаха все по-ярки и все излизаха повече и повече звезди. Забелязах нещо падащо , май бе падаща звезда , или пък комета .
-Падаща звезда !
Казах тихо аз и почнах да си мисля желание.

Бях взела няколко книги от библиотеката и се бях запътила към двора. Трябваше да прочета доста докато спра да се притеснявам,че ще оплескам нещо докато преподавам. За първо година съм учител и честно казано треперех при мисълта да се изправя срещу учениците. Седнах на една пейка и се загледах напред. Двора изглеждаше доста пуст.но красив. Училището не се беше напълнило все още и замъка Хогуортс изглеждаше празен и зловещ! "Ще се справя" - казах си и отворих голяма прашна книга на която пишеше "От яйцето до пъкъла".

-Два часът е!-каза тя и отначало въобще на повярвах,затова извадих телефона си и наистина беше точно два часа.Аз въздъхнах и казах:
-О...колко бързо лети времето...-засмях се аз и отново легнах,като затворих очи.Изведнъж Сали ме стресна,като извика:
-Падаща звезда !-аз бързо се изправих и казах уж сърдито:
-Стресна ме!-засмях се отново и погледнах нагоре.УСпях да видя опашката на кометата и колкото и да не вярвах в това си намислих желания.
П.П Сори за забавянето

-Е , ако не те бях стреснала , нямаше да видиш звездата !
Засмях се , и си пожелах да имам сова , не знам точно защо , но това си пожелах.Излегнах се назад и се втренчих във звездите .
-Какво си пожела ~?~
Попитах го , нищо ,че знаех отговора "Ако ти кажа няма да се сбъдне!".

Е , ако не те бях стреснала , нямаше да видиш звездата!Какво си пожела?-аз се засмях и казах тихо:
-Аз не вярвам в тези глупости...никога не се сбъдва,ако не направиш нещо,за да си го сбъднеш сам...повярвай ми...не действа-засмях се още веднъж и се върнах в предишната си поза на земята и затворих очи.Напоследък бях доста мързелив:
-А между другото какво те води в Хогуортс по това време?

-Скуката , главно ! Проблемите , лая на кучето и драсканията на котката !
Засмях се , но като си припомних проблемите , определено не ми се мислеше за това , и ми трябва някой за разсейване ! Домашните любимци , в такива моменти само вбесяват .
-А теб какво те пи подтикна да дойдеш тук и да ми станеш батут ?
Засмях се .

-Скуката , главно ! Проблемите , лая на кучето и драсканията на котката !-А теб какво те пи подтикна да дойдеш тук и да ми станеш батут ?-аз се засмях и казах:
-Ами горе-долу и мен това ме води тук...просто нощем е спокойно-е...аз кога да излизам освен нощем..
-ИИи така...лудите ме гонят-засмях се аз. Изведнъж се досетих,че трябва да тръгвам.Изправих си,увих меча с веригите отново около тялото си,наметнах робата,сложих качулката и се усмихнах,като казах:
-Аз...трябва да тръгвам,ще се видим някой друг път..надявам се и ми беше много приятно!

-Чао !
Казах му аз и се изправих . Извадих телефона и си пуснах музика , като си сложих слушалките . След това се сетих за лекия ми страх от тъмното , като съм сама. Тръгнах бързо , към вкъщи 0

» Историята на Хогуортс
» Първата Година в Хогуортс
» Новият директор на Хогуортс